Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

8.03.2011 г.

"Възможните майки": Кекс без брашно, или природата като морал


Текстът по-долу е част от книгата "Възможните майки", която е първата на едва-що регистрираното издателство "Скалино" и предстои да излезе от печат на български и италиански език в близките седмици. Благодаря на Емилия Миразчийска за поканата да участвам като автор наред с още 114 жени, майки и не-майки, както и че в качеството си на издател се съгласи да пусна своя текст тук в блога преди да е готова книгата.

За 71,1% от мъжете и също толкова от жените в България е важно да станат родители (Стоилова, Р., Калоян Харалампиев: “Джендър неравенства и роля на държавата”. В: “Благополучие или доверие: България в Европа? Сравнителен анализ по Европейското социално изследване (2006-2009)", стр. 354.). За сравнение, например в Германия 35,2% и 39,7% смятат, че е важно да имат деца, а във Финландия - съответно 16,8% и 15,7%. В страна от бившия източен блок като Полша искащите да бъдат родители са 48,2% от мъжете и 50,2% от жените, а в Унгария - едва 14,2% от мъжете и 19,6% от жените (пак там).

Фактите не говорят сами. Числата - още по-малко. Емпиричният материал обаче е предпоставка да започнем да си задаваме въпроси и да се опитваме да разберем. Как така желанието да бъдеш родител, за което сме свикнали да мислим, че е заложен у нас природен инстинкт, всъщност се оказва нещо много относително? И как така то зависи в много по-голяма степен от държавата, в която живееш, отколкото от пола?

Ще се върна на тези въпроси по-късно. Преди това ще опиша една случка от личния си опит с преобладаващите нагласи по отношение на родителството в България.

Централните информационни емисии на телевизиите в България по традиция отделят особено внимание на Международния ден на жените - осми март. Една от емисиите особено ме подразни, тъй като в нея жената беше представена като “крехко създание”, чието естествено място е да прислужва на мъжа, да бъде домакиня и, на първо място, майка, защото жените са създадени, за да бъдат майки. По този повод спонтанно публикувах кратък текст в личния си блог, като накрая, съвсем между другото, споменах, че лично аз намирам живота си достатъчно пълноценен и без деца.

Бурята от реакции, която се разрази в резултат на тези няколко небрежно скалъпени абзаца, искрено ме учуди и ми даде повод за размисъл. В личния ми блог повечето коментари бяха подкрепящи, но трябва да се има предвид, че и голяма част от коментиращите бяха редовни читатели. Появи се един скандализиран коментатор, по думите му, 14 години по-млад от мен, според когото аз съм “заклеймявала” създаването на деца и на семейство, а децата са “най-съкровеното нещо в живота на човек”. Имаше и един анонимен коментатор, който на всяка цена изискваше от мен обяснение на “истинските причини” защо не искам да имам деца.

По-интересните за анализ реакции се появиха в коментари в “Електронен вестник”, в чиято рубрика “В десетката” изненадващо беше препечатана публикацията ми. Социологическата ми закваска помогна да възприема широката палитра от форми на вербална агресия, която се изля върху мен, като част от своеобразен етнометодологически експеримент - ако писанието ми се “радва” на такова отношение, то е, защото съм успяла да поразклатя структурите на всекидневието на читателите. А именно това е условие тези структури да се изявят по начин, благодатен за разбиране.

Ето опит за обобщение на съдържанието на коментарите под текста ми в “Електронен вестник”:



  • от отдавна не съм правила “кекс”
  • със сигурност ще поискам да имам свои деца, но ще бъде късно
  • не трябва да забравям, че имам “срок на годност”
  • ще правя опити да забременея ин витро и така ще се окажа в тежест на държавния бюджет
  • на стари години ще родя “презадоволено и разлигавено дете”, с което ще влоша нацията “не само количествено, но и качествено”
  • аз отричам семейството
  • аз съм курва, която живее при майка си и баба си и си купува плазмен телевизор на кредит
  • мразя мъжете, но мразя и жените
  • аз мразя конкретно българските мъже, затова трябва да се ориентирам към негри и араби
  • аз съм грозна и приличам на гюлетласкачка
  • (след коментиране на снимката ми) – може да не съм грозна, но със сигурност заслужавам съжаление

Показателно е, че желанието ми да нямам деца беше разгледжано като моя лична “вина” и като отрицание на принципа на семейството, без никаква връзка с публикуваната в личния ми блог информация, че съм семейна. Нямаше никаква хипотеза за позицията на съпруга ми по този въпрос.

Спонтанният етнометодологически експеримент ме увлече и реших да го продължа, като публикувах в блога си рецепта за солен кекс, наречен “Електронен вестник” и посветих рецептата на коментаторите в “Електронен вестник”. От вестника оцениха закачката и скоро отпечатаха рецептата ми и там. Очаквано, реакциите бяха изпълнени с опитващи се да ме унижат сексуални намеци, които, като цяло, могат да се обобщят със следния коментар: “Кекс без брашно е като секс, в който има жена, но няма мъж.”

Сега нека се върнем към споменатите в началото данни от Европейското социално изследване. Микро-перспективата на коментарите в един интернет сайт, естествено, няма представителността на едно извършено според строги правила количествено изследване. Ала, доколкото издава типични нагласи, тя може да е от полза за по-пълното му и по-релефно разбиране.

Най-важният аргумент в полза на необходимостта от създаване на деца е, че тази необходимост е природна. Инстинктът за продължаване на рода се представя както като заложен у човека, така и като най-висша степен на себеосъществяване на човешката същност. Ако погледнем данните от Европейското социално изследване, ще видим, че тази необходимост се преживява еднакво силно и от жените, и от мъжете. Детето се възприема не като самоценен индивид, а като поколение; затова и, впрочем, в България няма развита култура на осиновяване и приемна грижа.

Този “зов на природата” е дълбоко свързан с българския национализъм. Възпроизвеждането на рода е същевременно и възпроизвеждане на българската нация. А на възпроизвеждането на българските роми се гледа като на заплаха за българската нация и се чертаят апокалиптични сценарии как “те ще станат повече от нас”. Безспорно, сред предпоставките за подобна нагласа е демографската ситуация в България – ниска раждаемост на етническите българи и по-висока (макар и не толкова висока, колкото се тиражира в публичното пространство) раждаемост на ромите, емиграция на значителна част от образованото население. Зад “очевидните” предпоставки обаче прозират и по-дълбоки, структурни, причини:

В България конструиращ социалността принцип се явява не обществото, а нацията. Самата нация пък се схваща като неразчленимо единство от природа и история. Социалността се възпроизвежда не чрез личните избори и постижения, не посредством общности от индивиди със сходни ценности и интереси и борбата за тяхното отстояване, а чрез възпроизводството на миналото – като кръв и като традиция. Затова и природното се схваща като едновременно нормално и морално, а отклонението от него – като лудост и като зло. Затова съзнателното решение на някого да няма деца буди или снизходително съжаление, или (по-често), агресия. (Докато пишех предишното изречение, получих поздрав за мъжа ми и мен по случай Нова година от професионален философ от женски пол, в който ни се пожелаваше “в скоро време да се сдобием с рожба”.) Затова и, не на последно място, определено фашизоидни идеологии са във възход и получават все по-сериозно политическо представителство.

В схващането на природното като морално има дълбоко противоречие, което не се забелязва от тези, според които е задължително човек да има деца. Обичайно е да се смята, че желанието за деца, хетеросексуалността и безпроблемното вписване в ролите (много повече социални, отколкото природни, между другото) на мъж и на жена са “естествени”, “правилни” и “добри”. От друга страна, в ходенето по нужда в специално създадени за целта места (тоалетни), храненето с нож и вилица, личната хигиена, дрехите, табуто върху експлицитните прояви на сексуална активност няма нищо природно. Напротив, всички те представляват форма на преодоляване на природата от страна на културата. Въпреки това, те също биват смятани за “естествени”, “правилни” и “добри”. А това навежда на мисълта, че кое от природното ще бъде смятано за “добро” и кое – не, зависи от обстоятелства, които не са природни, а, напротив, са продукти на обществото и културата. И в качеството си на такива варират както исторически, така и географски. В страните, в които има развит индивидуализъм, продължаването на рода не е толкова значимо в сравнение със страните, в което ценността на индивидуалните постижения е изместена от ценността на миналото – било като кръв, било като традиция.

Не, в този текст няма да намерите отговор на въпроса – защо не искам да имам деца. Той по-скоро представлява опит за разбиране на въпроса – в неговия масов български вариант. И изхожда от убеждението, че съвременният, за разлика от традиционния, човек, има много пътища за своето себеосъществяване и родителството е само един от тях. А още по-добре би било, ако родителството не се възприема като форма на осъществяване на себе си и дълг към родината, а на отношение на един пълноценен индивид към друг, също толкова ценен и свободен да стане себе си, индивид. Малко е вероятно някой да бъде щастлив, ако научи, че родителите му са го създали, за да преборят демографската криза и да влеят свежа кръв в нацията и да продължат рода, а не, за да го обичат. А за обичта кръвта и потомството вече нямат такова значение.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

34 коментара :

  1. Хм...имам едно впечатление. Тук патриархатът никак не е изчезнал. Дори на повърхностно ниво. Сигурно това е и причината, както се отбелязва в началото, "За 71,1% от мъжете и също толкова от жените в България е важно да станат родители".

    ОтговорИзтриване
  2. Бих го нарекла по-скоро традиционализъм. И съм се опитала да поразсъждавам над въпроса - защо не е изчезнал.

    ОтговорИзтриване
  3. Защото е вменявано с...векове?

    Имам приятел, който следва твърдо идеята на патриархата за ролята на мъжа. За сметка на това жена му се възползва и блажено не прави нищо. Разбира се, това е строго частен случай, в който проблемът сигурно е другаде, обаче някак си изплува като пример.

    Впрочем, би било хубаво повече хора да прочетат за сексуалността (май излизам извън темата), понеже сега някак си нещата са много размити. Момите твърде рано искат от какавидата им да се излюпи жена, момците пък "стават" мъже преди да е поникнало първото косъмче от мъхът, който по-късно ще наричат мустаци...

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотно, много ми хареса и бих искала да си купя книгата, когато излезе, 10х!

    ОтговорИзтриване
  5. На мен до скоро това понятие (като много други) ми беше непознато. Всъщност бях искрено изненадан, когато през март една българка (която работи в България като продавачка, но вече пет-десет години ходи в Германия всяко лято, за да работи там) ми каза, че не й харесвала немската култура. Не били държали на семейството. За тях това не било ценност.

    Честно казано, изобщо не разбрах какво има предвид, счетох го просто за странно и веднага я обругах в съзнанието си задето критикува немците и тяхната култура, сякаш нейната култура е по-добра (в интерес на истината се идентифицирам с немската култура много повече, отколкото с българската; стигнало се е до там, че напълно съм се отрекъл от българската, като единственото, което "пазя" е противовесът на немската липса на спонтанност и гъвкавост, в която често биват обвинявани).

    Но винаги ми се струва, че не е особено адекватно да съдиш една или друга култура по простата причина, че е невъзможно да я опознаеш от личен опит достатъчно добре, тъй като всяка култура е всеобхватна, субективна и варира между хората, тъй като те не са просто пасивни огледала на културата си.

    Не знам какво точно искам да кажа с горните няколко реда, просто исках да споделя преживяването си. Иначе съм напълно съгласен с последния ти параграф, Светле.

    Като аргумент в твоя полза се сещам за нещо, което съм чувал в един семинар в университета (не мога да цитирам за съжаление): че в Щатите преобладаващата част от бременните тийнейджърки са част от ниската класа; при едно проучване се оказва, че голяма част от тях всъщност са забременели не по погрешка, а напълно умишлено и посочват, че мотивът им за това решение е, че са се чувствали празни, сякаш животът им няма смисъл. Те просто искат да осмислят живота си с "най-съкровеното нещо в живота на човек". Вероятно просто нямат достъп до образование и ресурси, които биха им показали, че има и други начини на себеосъществяване.

    Не заклеймявам хората, които искат да имат деца, но във всеки случай смятам, че 1) е разумно да се изчака, докато човек си е стъпил на краката финансово, вместо да създава деца, за които не е в състояние да се грижи (не само финансово, но и морално и емоционално); 2) мисля - с което вероятно съм краен - че светът би бил едно много по-добро и щастливо място, ако хората прилагаха един вид самоналожена евгеника, т.е., мислеха за гените, които предават на децата си и за ефектите, които тези гени ще имат върху качеството им на живот (т.е., бих се въздържал да създавам деца, ако смятам, че съм грозен, неинтелигентен или пък страдам от някакво генетично/хронично заболяване, тъй като това означава, че и децата ми ще бъдат грозни, неинтелигентни или болни) и 3) мисля, че е недопустимо - по силата на категоричния императив - да съдиш някого, задето е избрал различна от твоята стратегия (т.е., не да има деца, а да се себеосъществи чрез култура или изкуство или пък да подпомогне близките си роднини да имат деца), защото не би искал някой да съди теб, задето ти искаш да имаш деца. Разбира се, винаги е добра идея да мислим за ползите и вредите за другите (вкл. децата) от нашите решения.

    ОтговорИзтриване
  6. Има грешка "Международният ден на жените - трети март".
    Иначе скоро си говорихме с моя мъж, че имаме проблеми с родителите си още от деца, защото не приличаме съвсем на тях, като характери, или те са си внушили, че не приличаме - има повече индивидуалност, отколкото прилика и това кара децата да не се чувстват обичани. Защото сякаш повечето родители искат да имат клонинги на себе си и на желанията си. Не уважават различията у децата си, какво остава в другите хора.

    ОтговорИзтриване
  7. И аз не искам да имам деца. По-точно не държа особено. Това предизвиква силно емоционални реакции у повечето хора, които изглежда смятат, че го казвам просто за да бъда скандална и да провокирам реакция. А на мен ми се струва съвсем нормално някои хора да искат да бъдат родители, а други - не. Но то е същото, както когато кажеш, че не държиш непременно да се харесаш на всички мъже - веднага те заподозират в правеж, комплекси, хомосексуалност, незадоволеност, злоба и пр.

    Много хубав текст - според мен много добре си изяснила позицията си и аз лично намирам много смисъл и очевидна логика в нея.

    ОтговорИзтриване
  8. Не съм съгласен с изводите в статията. Като цяло дискусията за "патриархата" ми се струва някак повърхностна и еднолинейна. Това, че много хора искат да имат деца не означава, че сме патриархат. Обратното в други държави въобще не е доказателство, че желанието за продължаване на рода не е природна даденост. В Германия мога да ти кажа, че съществува проблем и той е социален. Не говоря за демографски проблем, а това, че всички млади са страшно депресирани, нямат никакъв стимул да създават семейства и избират да играят видеоигри до късно и да си живеят живота до късно. Изключвам тук дебата за гей-двойките, защото няма нищо общо - доста еднополови двойки също искат да имат деца и някои го правят - или с инвитро, или с осиновяване.

    Въпросът е друг. За мен лично продължаването на рода е най-голямото, която може да направи. При това не просто да си народиш деца, а да ги отгледаш. Каквото и да направиш - да спреш война, да намериш ваксина за спин и т.н., в крайна сметка, ако не успееш да отгледаш деца, винаги остава нещо празно. Всичко останало - работа, купони, хобита, активизъм и прочие са преходни.

    Подобни изследвания на това, което цитираш, показват, че същите тези, които нямат децата като приоритет, се чувстват страшно несигурни в себе си, биват подтискани от роднини и средата и въобще имат проблем със създаването и задържането на връзки. При това такива са често успешни бизнесмени и бизнес дами - точно защото сегашната среда на стрес и прекомерна работа създава има такъв ефект върху хората и приоритетите им.

    Наскоро водих един разговор относно демографския срив в България. Моята теза е, че тъй като през '90 две поколения млади двойки решиха да нямат деца, след 2000 последните започнаха да си имат дечица. Едно общество естествено усеща кога условията са по-добри и раждаемостта се покачва. Този ефект се наблюдава след всички войни, кризи и епидемии. Мисля, че и това влияе на цифрите, които цитираш.

    Що се отнася до традиционализмът и патриархалността - равноправието е въпрос на решения на всеки отделен мъж и жена - както в дома, така и на работа. Да не си мислите, че с плакати, обучения на работа и дела за сексуален тормоз се получава нещо? Да, с дела се компенсират отделни случаи, но като цяло нямат голям ефект, освен да нажежат обстановката.

    Истина е, че и мъжете, и жените имат различни възможности и дълг в живота. Това въобще не означава, че едните или другите трябва да ги следват по определен начин или въобще. Решенията на много жени да нямат деца го показват. Цялата реторика около патриархалността според мен обаче има само една цел - последните да рационализират избора си пред другите. Ефектът обаче е, че останалите жени се чувстват нападнати, че едва ли не са подтиснати, само защото приоритетът име е да имат деца и да ги гледат вкъщи. Това е избор - да следва традициите, но е техен избор. Не може от него да се прави индекс на изостаналост.

    ОтговорИзтриване
  9. Краси, не че не съм съгласна, но имах предвид, че приложените данни доказват единствено значимостта на семейството, а не патриархалността (ролята на мъжкото начало в него).

    Криси, и с теб съм съгласна, като изключим частта за гените (някой път трябва да си направя труда да аргументирам защо дълбоко не споделям интереса ти към гените).

    Пресли, благодаря много, оправих грешката, само дето се опасявам, че в книгата ще си остане. Тъпо.

    Бояне, бих се радвала да се опитваш да оспориш аргументацията ми спрямо нея самата, а не да излизаш с аргументите, срещу които аз споря. Защото не виждам смисъл да се повтарям. Да го кажа с други думи - според мен, за модерния човек ценността на човешката индивидуалност е по-важна от всякакви "природни" или "национални" дължимости. Дадох пример на един социолог преди години, и той се съгласи - ако едно дете влезе в пубертета и като повечето деца на тази възраст в някакъв момент каже на родителите си "а вие защо сте ме направили", как ще се почувства, ако родителите му отговорят "ами заради демографската криза те направихме"?

    ОтговорИзтриване
  10. Светле, за мен първата цифра е много интересна,не я знаех, а интересна, особено като се има предвид, че сме страната с най-нисък естествен прираст в ЕС, ерго с много ниска раждаемост. Това за пореден път означава, че ценностите и реалните действия са две различни неща :) Прочее, не е достатъчен инстинктът, според мен, а именно културата: онова, което е ценно и което не е. За нас е по-ценно да имаме деца от други, които явно по-често от нас имат. Не съм съгласна обаче, че раждането на деца има нещо общо с патриархалното. Явлението самотна майка го доказва :)

    ОтговорИзтриване
  11. интересно що страната с най-високо одобрение на желанието да имаш деца, е едновременно и страната с най-ниската раждаемост...

    ОтговорИзтриване
  12. Тони, и аз това казвам за "патриархалността" :-).

    Лонги, в социологията има нещо, което се нарича "социално-желателни" отговори - т.е. хората са склонни да отговарят така, както според тях е по-престижно да се отговаря. Независимо дали човек прави деца, или не, у нас не е престижно да не искаш да имаш. Повечето хора, които нямат деца, а биологически нямат пречки да имат, си казват - "ще си направим по-късно" и т.н., почти никой не смее осъзнато да не иска деца. И от опит знам какво се изсипва върху тези, които си признават, че не искат деца.

    ОтговорИзтриване
  13. Според мен може да се добави и това, че за много млади двойки децата се превръщат в един вид еманципация - в доказателство, че двойката родители вече са 'големи', имат някакъв вид собствени постижения и на тази основа могат да се отделят от собствените си родители. Имам чувството, че създаването на собствено семейство и деца някак си се изравнява със започването на самостоятелен отговорен живот. Колко пъти сте чували някой да казва, че преди да се ожениш 'си живееш живота', не си 'улегнал'... някак си се създава впечатлението, че един човек става сериозна и отговорна единица едва когато си изпълни 'предназначението', а именно да създаде семейство и деца. Според мен това също е фактор при някои хора, особено ако не им е възможно да си извоюват статус на самостоятелни и справящи се с живота по друг начин.

    Имам и един въпрос към Боян: какво точно разбираш под "дълг в живота"? Също така, защо изборът да следваш традициите е ок, а изборът да мислиш, че в твоя живот най-висшата ценност не са децата, е критикуван с всякакви средства? Ако жените, които са избрали да следват традициите, се чувстват "нападнати, че едва ли не са подтиснати заради избора си", какво да кажем за жените, които са избрали да нямат деца и поради това са смазвани със забележки, че в живота им има нещо празно, че изборът им се дължи на стрес, подтиснатост, външни фактори, глупост и тн? Не прилагаш ли малко двоен стандарт?

    ОтговорИзтриване
  14. Боян Юруков каза: "Да не си мислите, че с плакати, обучения на работа и дела за сексуален тормоз се получава нещо?"

    Да, мисля си - например правото на глас, собственост и равно заплащане.

    Няма равноправие в частния живот, ако обществото е построено върху неравноправие. Не е възможно.

    ОтговорИзтриване
  15. Линкът към рецептата за соления кекс не работи.
    Хетеро двойка мину с мъж много често е равно на такива сексуални преживявания, че повечето мъже биха се изчервили и избягали (честит осми март и на вас, момчета!).
    Както семейството и секса, родителството е и трябва да бъде въпрос на избор. Много хубаво си дала пример с другите ни "природни" функции.

    ОтговорИзтриване
  16. Прекрасен пост, искрено ми оправи настроението, след като цяло ден ме заливаха "забавни" коментари и честитки относно "женския празник" и дълбокомислени пожелания за брак, деца и прочие тинтири минтири.

    ОтговорИзтриване
  17. Имането или нямането на деца си е лична работа. Не разбирам, как някой може да дава тон в живота на другите... ама в България явно може ...

    ОтговорИзтриване
  18. Във реалност в която успех е невъзможен поради страш от усилие имането на деца е единственното постижение което може да се достигне без особенно усилие.

    Истински професионален успех е трудно. Изисква цели, труд и умност. Имане да деца е много по лесно. Не критикувайте народа, кой би избрал друдното вместо лесното ако и двете изглеждат да донесат близки резултат - изблика на успех.

    Единствения начин да се прехварли избора от деца към професионален успех е икономически разтеж. Само тогава един вижда своите въсможности като повече от 1. Тоест истинския карастпот става въсможен. Крастопът където има повече от 1 въсможен избор.

    Когато това снате истина, и аз икам да облегна че този крастопът е истински а не лисицата и гроздето е кисело тип на избор, тогава и само тогава бебетата автоматично изгубват пред реализация.

    ОтговорИзтриване
  19. Много добър постинг! Не смятах да коментирам, но само като пример на изказаните съмнения от коментиралите по-горе, реших да го направя.
    Самата аз съм от хората, на които "природата им говори" и много бих искала да имам деца, но в същото време преди години имах честта да се запозная с много интелигентна жена на около 60 г, човек на изкуството, съвсем не кариерист, бизнесмен или нещо подобно. Та тази жена ми сподели, че не е искала да има деца и го е направила единствено заради майка си. Бях шокирана. До този момент не бях чувала българска жена да заявява това с голяма увереност и категоричност, не с яд, не от някаква неоъщественост или комплекси.
    Така че бих искала да подрепя личния избор на всеки да има или да няма деца. Макар животът да не е идеален в повечето случаи, е добре деца да се появяват там, където са желани, тъй като отглеждането им предоставя предизвикателства, които изискват пълната отдаденост на родителя. Да се подстрекават хора да имат деца, в случай че не желаят, обрича децата на доста неприятни емоции, а по-късно и проблеми в живота.
    От опит знам, че нямащите деца имат възможност да отдадат енергията си за обществото и да, често и за собствено облагодетелстване, но съм виждала как плодовете на труда им е не по-малко ценен за обществото от създаването на едно здраво, щастливо и пълноценно човешко същество. Така, че нека уважаваме житейския избор на другите. Ние невинаги знаем цялата палитра от мотиви, която седи зад решението им. В крайна сметка, животът ни е един и наш.

    ОтговорИзтриване
  20. Супер! Дано скоро я качат в Читанката.

    ОтговорИзтриване
  21. "А още по-добре би било, ако родителството не се възприема като форма на осъществяване на себе си и дълг към родината, а на отношение на един пълноценен индивид към друг, също толкова ценен и свободен да стане себе си, индивид" - толкова си права с това :)

    Успех с книгата, дано да спомогне малко за популяризирането на подобни възгледи :)

    ОтговорИзтриване
  22. Благодаря! Но доколкото знам, не-майките в книгата сме малцинство...

    ОтговорИзтриване
  23. Поправи ме ако греша, но аз не мисля, че този конструктивен начин да се гледа на родителството задължително води до това да избереш да си не-майка. Ако в книгата повечето от избралите да са майки не са го избрали за осъществяване на себе си или дълг към родината, се изпраща точно правилното послание според мен :)

    ОтговорИзтриване
  24. Хубав пост, но въобще не съм съгласен с нищо в него.
    Правото на избор, еманципацията, израстване в кариерата и т.н нямат нищо общо с желанието да имаш деца. Желанието да имаш деца е нещо съвсем подсъзнателно и свързано с природата на нещата. Желанието за деца е единственият двигател в природата видът да оцелява и да се развива. Без този нагон за продължение на рода нямаше да има какъвто и да е живот. Мисля, че това е ясно на всеки и се отнася до всяка форма на живот - от бактерията, вируса, до всяко растение и животно.
    Сега, че някои индивиди решават, че не искат да имат деца си е тяхно право. Аз не мога да упрекна която и да е жена, че не иска да има деца. Но не бих я разбрал. Някои мъже не искат деца поради егоистични причини - не искат да отделят време, пари и внимание за нещо друго, освен за себе си. Но винаги идва моментът, когато на стари години оставаш сам и осъзнаваш, че не си оставил нищо след себе си, нещо, което да продължи тебе и да оправдае твоето съществуване.
    По скоро си мисля, че не раждането на деца поради каквито и да е причини е жертва, а не нежелание да имаш деца.
    И нека да не си затваряме очите - колкото по-добре живее група хора, толкова раждаемостта е по-малка. Народите, живеещи много по-зле и от нас, българите, си раждат по 5,6 и повече деца и увеличават популацията си, докато в Европа във развитите страни местното население прогресивно намалява. За сметка на това навлизат емигранти, най-често изповядващи исляма. По едно предвиждане, само след 10 години половината от населението на Европа ще е от ислямисти. Просто защото те се размножават, за разлика от нас.
    Така че, избирайте си да нямате деца, но дано да не сте много, че след 30 години просто няма да ни има ...

    ОтговорИзтриване
  25. Ако желанието да имаш деца е подсъзнателно и природно, защо го имат 71% от българите и около 16% от финландците?

    ОтговорИзтриване
  26. Хм, цялата работа няма нищо общо с това дали искаш да имаш или нямаш деца, а по-скоро е въпрос на толерантност, възпитание и приемане на чуждия (и по-малко популрен) избор, независимо дали го одобряваме или не. Мисля, че в нашата култура последните три търпят развитие...

    ОтговорИзтриване
  27. Съгласна съм с всички аргументи против реакцията на хората, неприемащи избора на хората да нямат деца. Трябва да уважаваме правото на избор, каквото и да е то. Мислила съм многократно тези неща, а понякога и със същите думи. Също така, авторката прозорливо е уловила масовият мотив за възпроизводство, който хората представят като благородна и едва ли не хуманна кауза. Това е особено видно при хора без репродуктивни проблеми, създаващи деца в ранна възраст. Съгласна съм с нея. Дотук добре. Това е просто аргументация на правото на избор, а не аргументация на самия избор.
    Авторката обаче умело използва чуждата аргументация на самия избор да имаш дете, съпоставяйки я със собствената си за право на избор да нямаш. Не съм съгласна да поставя всички хора, искащи деца, под един знаменател. Къде остават двойките, които след дългогодишна борба, изстрадват смисъла на родителстването като уважение на свободната воля и независимостта на детето; двойките, които отглеждат децата си изключително цивилизовано и човечно, за които драмата на „кръвта или духа”, „гена или възпитанието” е просто смешна и които извършват подвига на осиновяването в България? 300 000-хиляди двойки, имащи проблем със създаването на деца по никакъв начин не могат да се вместят в масовата представа за избора, който се внушава, че правят голяма част от българите. Друго, с което, макар и маловажно, съм несъгласна, е предложената статистика. Съмнявам се в представителността, валидността, надеждността и други качества на изследването. Общувам с достатъчно чужденци, които въпреки голямата независимост, която дават на децата си, създават често напълно безхаберно и неосъзнато. Не виждам как точно в България процентите са такива, при условие, че западните хора са материално по-осигурени, което ги прави и по-безотговорни в избора си да създадат потомство, ако въобще може да се говори за избор при голяма част от тях. Както и да е.
    Нещото, което обаче, напълно обезсмисля какъвто и да е спор, защото няма за какво да се спори, е липсата на аргументация на избора на авторката - тя не казва защо избира да няма дете. Аз не я и питам, защото уважавам правото й на избор, но я моля да не обяснява моя избор, при условие, че аз не познавам нейния. Е, тогава за какво да говорим?
    Много би ми била интересна именно личната й аргументация, а не чуждата, тъй като разсъжденията ни на този етап клонят към сферата на обобщенията, т.е. – към невярното. Ако се съпоставят аргументи за и против имането на дете-добре, макар че за мен това е безсмислено, но да се изземват чужди мисли, да се предпоставят като национална мотивация и обяснение за нея, е неприемливо за голяма част от българското общество, вкл. хората с репродуктивни проблеми.
    Тъй като съм заинтригувана лично и професионално от темата, моля за бележка как мога да намеря книгата. Благодаря предварително!
    Ваня Савова, клиничен психолог, консултант на Сдружение „Зачатие”

    ОтговорИзтриване
  28. Здравейте, госпожо Савова!

    Аз съм авторката :-). Мога да приложа много аргументи по отношение на Вашия коментар - например, че съм имала предвид базисни културни нагласи, а не всички родители в България или всички, които искат да бъдат родители. И че не съм слагала под общ знаменател. Но за Вас, виждам, основният проблем, който, твърдите, че обезсмисля спора, че аз не давам своята аргументация защо избирам да нямам дете. Моята теза обаче е, че правото да не искам да имам дете е свързано и с правото да не се чувствам длъжна да давам обяснения защо точно не искам. Изборът ми е личен и не мисля, че трябва да правя личните си мотиви публично достояние. От друга страна, самата аз не обсъждам ничии лични мотиви "за" създаването на деца, а, повтарям, говоря за културни нагласи. В България е прието да искаш да имаш деца, а не да искаш да нямаш. Ето защо и професионални психолози смятат, че аз трябва да си вербализирам мотивите за избора.

    Що се отнася до Европейското социално изследване, то е представително до педантичност, прави се с много големи и точни извадки. За България, доколкото си спомням, извадката беше към 2000 души, при стандартна за национални представителни изследвания 1000. Разбира се, бройката сама по себе си не е гаранция за представителност, но дава допълнителна прецизност.

    Не разбрах коя книга искате да си закупите - "Възможните майки" или анализите върху Европейското социално изследване? "Възможните майки" се продава в редица книжарници, като например любимата ми "Нисим", PaperCake и други. За другата - не съм сигурна, но предполагам, че е възможно да я има в Института по социология и в централната книжарница на БАН. Но не съм сигурна, самата аз имам авторска бройка (съавтор съм на статия, несвързана с майчинството).

    ОтговорИзтриване
  29. Здравейте, г-жо Енчева,
    Съгласна съм, че Вие говорите за общи културни нагласи, но въпреки това цялостното впечатление, което текстът оставя, при това – категорично, е, че изборът да нямаш дете е цивилизационният такъв, а да имаш – некултурния. Това е така, защото подменяте понятията – за себе си говорите за ПРАВО на избор, независимо какво, а за другите – директно аргументирате избора им. Дано да съм подведена емоционално, но наистина в мен стои именно това внушение. Съгласна съм, че по нашите географски ширини вирее тази специфична ценностна система, която приема детето за разменна монета и възпитава нещастни хора, че оцеленческата стратегия „да продължиш рода” е лицемерна и насилническа, но по никакъв начин не я считам за по-лоша от създаването на много деца, защото така се очаква и е прието у скандинавските народи, да речем. Зад техния родителски модел също стоят някакви народо-психологически мотиви, които не познавам, но, така или иначе, чисто цифрово: за какво продължение на кръвта и рода да говорим, сравнявайки нашата раждаемост с тяхната?
    В чисто социален план ми се струва неразумно да се подхожда така едностранчиво към избора да имаш или нямаш дете, защото инстинктът може да бъде присъщ и на избора да имаш, и на избора да нямаш. В този смисъл – не може изборът да нямаш дете да е културен, а да имаш – варварски (макар и не за всички, по думите Ви, българи, а само за част от тях - като културна нагласа.) Затова не виждам нищо неестествено в това да искаш или не дете. Самата аз дълго време не съм искала дете, но не съм оправдавала избора си чрез негативното обосноваване на чуждото желание за дете.
    Още нещо: относно слабата култура на осиновяване и приемна грижа. Моля Ви да се запознаете по-обстойно с фактическите процедури по осиновяване и приемна грижа, за да се убедите, че те са до крайна степен рафинирани и отработени корупционни схеми, които за осиновяващите изглеждат като Параграф 22. Работя с хора, които по 10-15 години не могат нито да заченат, нито да осиновят по финансови причини. Останалото е чудовищен ПР на МТСП. Излишно е да продължавам.
    Благодаря за отговора! Ще си купя книгата „Възможните майки” от „Нисим”, любима и на самата мен:) Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  30. Не, не съм искала да оставям впечатлението, че изборът да нямаш дете е цивилизован, а да имаш - некултурен. Размислите ми бяха, напротив, в посока на това, че често пъти културата се представя като природа, за да аргументира своята "естественост". Лично аз се възхищавам на родители, които познавам, които имат деца не защото "така се прави", а знаят какво искат и могат да им дадат. И ги възпитават с уважение към детето като човешко същество, в творческа атмосфера. Такива родители, които познавам лично, са например Жюстин Томс, Марин Бодаков, Ива Калафатова. С последните двама и децата им веднъж имах щастието да правя кукли :-).

    Думата "народопсихология" по причини, които би било твърде дълго да обяснявам, не я долюбвам; що се отнася до сравнението със скандинавските страни, по-интересно ми е друго. Напълно съм съгласна с Вас по отношение на сравнението на тяхната раждаемост с нашата. Любопитното в нашия случай е, че в България създаването на деца е много повече ценност и морален императив, отколкото практика, докато в други страни, напр. скандинавските, е много повече практика, отколкото ценност. Тоест, тук хора, които самите те нямат деца (не защото не могат), съдят такива като мен, които също нямат деца, но не планират и да имат.

    За приемната грижа и осиновяването - склонна съм да се съглася, то е порочен кръг. Доколкото познавам и хора, които работят в областта на "деинституционализацията" на децата от домовете, на всякакви равнища няма воля това да се случва, а само палиативни мерки. Най-лесно е да се винят родителите, които си изоставят децата, а не цялата система, която съществува, за да живуркат на гърба на тези деца хора, които друго не могат да правят.

    И все пак, що се отнася до осиновяване и приемна грижа, останала съм с впечатление, че голямата част от потенциалните осиновители или приемни родители предпочитат деца, които са хубавички, не са ромчета, за мулатчета да не говорим, и т.н....

    ОтговорИзтриване
  31. Светла, обяснявам си отношението към избора Ви така, както си обяснявам и отношението към ин-витрото само допреди 5-6 години, например, но обществената нагласа се промени толкова бързо и толкова положително, че още ми е трудно да повярвам, че това стана тук, в България. Зад тази промяна обаче стои борбата на шепа хора, които обикаляха медиите, които пък си имаха тарифи... Т.е. - ако няма кой открито пръв да заговори, че не иска дете, няма да заговорят и останалите, които създават "полу-желани" деца под натиск или живеят в почти криминално чувство на вина, че, видиш ли, не щат да оставят следа след себе си:)
    Осиновяването е много дълга тема и не искам аз дъм съм поредната, влязла в тази мъгла, защото каквото и да кажа, ще са празни приказки. Не искам да обвинявам институциите, защото за мен това понятие е празно - зад всяка длъжност, зад всеки подпис стои човек с име. Много хора от осиновителските кръгове са стигали до ръба на това да поведат непосилна скъпа и безумна битка с имената, криещи се зад институциите и са се отказвали, защото залогът с детето е твърде висок. Или си в схемата, или нямаш дете.
    Затова в България няма как да разберем дали хората искат да осиновяват, защото по презумпция им е отнета възможността да осиновяват. Нещо като хората в неравностойно положение: няма как да разберем къде ходят, защото те не излизат. А не излизат, защото нямат достъп. Вероятно както се чудим защо в Бг няма хора в колички по улиците, а всъщност те няма как да излязат от домовете си, така се чудим и защо няма осиновители, които всъщност нямат възможността да осиновят.

    ОтговорИзтриване