Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

20.11.2016 г.

Немски в Гьоте-институт: впечатления

Исках да мине малко повече време, преди да споделя впечатленията си от Гьоте-институт в блога, за да мога да дам по-полезна информация, а не само повърхностни първоначални наблюдения.

И така. Нашата група се състои от 15 души. Групите са максимално по 16 и повечето са запълнени. Преди началото на курса се притеснявах, че понеже се провежда следобед в делничен ден, ще бъдем само ученици и аз. Пак съм най-старата в курса :-), но между учениците и мен има две междинни нива – няколко студенти на по 20-25 години и няколко майки с деца на по 30 и малко. Изобщо, компанията е разнообразна, което я прави доста интересна.

Що се отнася до нивото на курсистите – има такива, които определено са по-добре от мен. В повечето случаи те са учили немски и преди да запишат курсове в „Гьоте“, както и полагат допълнителни усилия – било частни уроци, било подготовка за сертификат. Има и такива, от които, мисля, като цяло съм по-добре. Затова смятам, че се вписвам в общото ниво. На входящия тест в началото на курса имах 31 точки от 40, а на първия междинен тест с оценка – 34 точки от 40. 34 точки се равняват на 2 по немската система, което е 5 по българската. Смятам, че резултатът е добър, нямам амбиции да съм отличничка, по-важното е да уча езика.

След края на всеки урок имаме тест, а след всеки три урока тестът е с оценка, която ни се вписва в „досието“. Намирам това за доста полезна обратна връзка. Освен това има онлайн система, в която всеки може да следи отсъствията си, да види какво е взето, когато е отсъствал, и какво домашно е дадено, както и да пише лични съобщения до съкурсниците си.

Учителката фрау Милованова е вечно усмихнат човек и изглежда невъзможно да бъде ядосана. Реакциите на всякакви глупости от страна на групата е дружелюбен смях, което се пренася и в отношенията между курсистите. При нас е весело.

Иначе, усещането ми е, че през материала доста се препуска и се плъзгаме по повърхността. Вероятно няма как да е иначе, предвид големите групи. А групите са големи по няколко причини. От една страна, има много желаещи и местата се запълват моментално. От друга страна, Гьоте-институт е на издръжката на немското правителство и курсовете в България са доста пъти по-евтини от тези в Германия. Това е възможно не само поради ниската цена на труда, а и поради големите групи. Ако групите са по-малки, ще трябва да се наемат два пъти повече учители и да се изнамерят двойно повече помещения. Институтът и сега се помещава в две сгради.

Но въпреки че не остава време да говорим достатъчно по време на курса, все пак ни се дават задачи и игри, в които да го правим. Често работим в групи, разиграваме различни ситуации или спорим. Освен това, фрау Милованова всеки петък ни пита един по един какво ще правим през уикенда, а понеделник ни разпитва какво сме правили.

Говоренето продължава да ми е най-трудно, както и помненето на думи. В граматиката и словореда се ориентирам доста по-добре. Каквито и езици да съм учила през живота си, запаметяването на думи винаги е било слабото ми място. Не само думи, а и каквото да се опитвам да запаметя, удрям на камък. Преди да кандидатствам първата година в университета например си бях написала всички дати от конспекта по история на два огромни кадастрона, които закачих на стената, за да ги гледам непрекъснато. И пак изкарах двойка :-/.

За да запомня нещо лесно, то трябва да ми стане интересно, да ме впечатли. В университета например знаех всички важни дати, свързани с Кант – защото ми беше интересно. Същото и със стихотворенията – помнела съм с години дълги стихотворения само защото са ми харесвали, а скучните ми е било трудно да уча, дори да са били кратки. Недисциплиниран ум имам, знам...

Номерът е в това непрекъснато да се занимавам с езика – така в един момент думите естествено остават в паметта, както стана при мен и с английския. Имам доста добра лексика по английски, без нарочно да съм учила думи. Що се отнася до говоренето – забелязах, че напоследък започва да ми става малко по-лесно да пиша на немски. Може би говоренето ще ми дойде чрез писането. Писането принципно ми е по-лесно от говоренето, включително и на български. С английския също бях така – първо си чатех с разни хора, после почнах да говоря и на живо.

И така, след ниво В1.1 смятам ли да запиша В1.2? След известни размисли, да. От една страна, доколкото разбрах, като граматика В1.2 няма да предложи много нови неща. От друга страна, ще има затвърждаване на вече наученото, повече писане и говорене, повече лексика. В В1.1 минаваме 12 урока за 120 часа. В В1.2 уроците ще са 6 за 90 часа, което ще рече – по-малко препускане. А и се надявам, че много курсисти може да решат да прескочат това междинно ниво, така че групите да са по-малки. Не съм сигурна в това обаче.

Накрая, какво да ви посъветвам, ако се чудите дали да запишете немски в Гьоте-институт? Зависи какво ви трябва и за колко време искате да го постигнете. В Гьоте-институт ученето на език е сравнително бавно, ако човек иска да мине през всички нива, за да затвърждава наученото. Има и варианти да се вземат две нива накуп като интензивен курс, примерно В1.1 и В1.2. Но ако ви е нужно за ударно време да постигнете високи резултати, може би частните уроци са по-добър вариант, ако можете да си ги позволите. Една съкурсничка например същевременно ходи и на частни уроци. За тях тя плаща по 35 лева за два учебни часа и е много доволна. Аз обаче не бих могла да си позволя частни уроци с моите несигурни доходи – за този курс съм платила 600 лева (междувременно качиха цената на 630 за онези, които тепърва ще записват) за 120 часа. Което е по 5 лева на час.

Все пак, доколкото става дума за курсове по немски в България, не съм чувала за по-добри от тези в Гьоте. Плюс е и че в тях, освен курсисти, които не знаят защо са там, вероятно ще срещнете и доста амбициозни хора, които ще ви „дърпат“ напред.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?